На територията на Природния парк лъжникът участва с множество вековни дървета на карстов терен и по поречията на реките. Те представляват източник на автохтонен генетичен материал за запазване на странджанския дъб и събиране на семена за извършваните залесявания в дъбовите гори. Това изисква най-представителните от тях да бъдат поставени и под защита на Закона. Досега на територията на Странджа има защитено едно вековно дърво от лъжник в горите на ДГС Звездец и една защитена местност "Батака" за запазване на местообитанието му.

Странджанският дъб е представител на понтийско-евксинската флора с единствено разпространение за територията на България - в Странджа. Този вид е включен в Закона за биологичното разнообразие като рядък, реликтен вид, разпространен в Мала Азия и Кавказ. Описан е за първи път преди 160 години /юбиляр!/ от ботаници на Никитската ботаническа градина - Русия и носи името на нейния директор - Л.Хартвис. Първото сведение за лъжника в странджанската флора е направил проф.Борис Стефанов през 1923 година, сочейки че се среща единично или на малки групи.

Странджанският дъб носи народното наименование лъжник поради неговата прилика с други наши дъбове - по листата прилича на източния горун, по кората - на цера, по жълъдите - на летния дъб. Счита се че е древен вид и родоначалник на останалите наши дъбове.

Предложени са за обявяване в категорията "Защитено вековно дърво" осем монументални лъжника в местностите "Разклон за с.Младежко" и "Спирка Бяла вода" в ДГС Звездец; м."Ябълките", м."Устие на р.Черногорска", м."Доброво" и м. "Езерото" в ДГС М.Търново; и м."Малката котвина" - в ДЛС Граматиково.