©

Всичко това накара кметът на Созопол Панайот Рейзи да се оплаче по БНР, че има блокирани около 6.8 млн. лв., които са за водния цикъл на общината, по проекти към ДФ "Земеделие", социални програми и др. "Проблемът вече е много голям и още 3 месеца мисля, че няма как да се задържа, и затова събрах Националното сдружение на общините в Република България. Радвам се, че реагираха", зави Рейзи.

В подобна посока са и оплакванията на кмета на Белица Ибрахим Палев. "Ако срокът за отваряне на банката се удължи още, ние ще натрупаме много задължения, защото всички парични средства на общината са в този трезор", казва той цитиран от kmeta.bg, като обяснява, че най-проблемни са няколко европроекта. "Става въпрос за 9 милиона лева, които ние нямаме, тъй като общината ни е малка и почти без собствени приходи. По този начин рискуваме да изгубим и самите проекти, а по тях очакваме да се разкрият близо 1000 работни места. Дано това не се случи", заяви Палев.

Паниката на градоначалниците обаче е леко пресилена. Всъщност макар дебатът в обществото да е дали да се спасят големите депозанти с по над 100 хил. евро в КТБ, той не включва въобще общини, а също и всякакви държавни ведомства, висши училища и т.н. Причината е, че всички налични парични средства по всички обслужвани от банки бюджетни организации са обезпечени с блокирани в БНБ ДЦК, държани със самата банка. Това означава, че дори и банката да бъде обявена в несъстоятелност и да се премине към осребряване на активите й, общините ще се наредят като привилегировани кредитори и приходите от продажбата на блокираните ДЦК ще отидат преимуществено да се изплатят депозираните им суми. Чак ако остане нещо, то ще отиде за изплащане на другите кредитори по-общия ред.

Именно затова и кметът на Бургас Димитър Николов казва, че не се притеснява за общинските пари в КТБ. Той каза за "Капитал", че общината е сложила на депозит 20 млн. лв. там (което по информация на вестника я прави най-големият депозант в банката сред местните власти) заради високата лихва. Димитър Николов твърди, че е изпратил писма до пет банки в Бургас, между които е избирал най-добрите условия за общинските пари. Падежът на депозита е в края на годината, докогато кметът твърди, че няма да има нужда от парите, а според него проблем ще имат общините, на които разплащателните сметки са в КТБ. В случая с бургаската община разплащателната сметка била в Общинска банка.

Така всъщност големият проблем на общините не е дали ще си получат парите, а кога. Или с други думи пред кметовете стои въпроса как да се справят с ликвидна дупка, която може да зейне за няколко месеца. Теоретично това не би трябвало да е проблем - те лесно биха могли да привлекат временно финансиране от банки, като ползват за залог обезпечените си вземания по сметките си в КТБ. Това вероятно ще им струва лихви за въпросните няколко месеца, но предвид качествения залог, те едва ли ще са непосилни. Единственият проблем пред този сценарий е дали евентуалните им кредитори могат да бъдат наистина сигурни, че по въпросните европроекти няма нарушения и така да се окаже, че всъщност общините имат да връщат пари, което може да стопи обезпечението.

Друг вариант, да се разреши проблемът им, беше заложен в злополучната неприета актуализация на бюджета. Там се предвиждаше при обявяване в несъстоятелност на банка сметките на бюджетните организации да се трансформират във вземане на финансовото министерство, а то незабавно да се разплати на общини, училища и т.н. А в последствие бюджетът да получи постъпления когато се продадат блокираните ДЦК. Към момента обаче актуализация може и да няма и съответно този текст има сериозна възможност да не мине, което ще остави проблемът в ръцете на кметовете.

По информация на "Капитал" общо средствата на общини в КТБ са около 75 млн.лв. Споменатите по-горе три общини са с най-големи вложения - те общо са отговорни за над половината от общата сума Други с по-значими суми са Сливен (4.4 млн. лв.), Айтос (4 млн. лв), Казанлък (3.6 млн.лв), Сунгурларе (2.7 млн.лв), Раковски (2.2 млн.лв), Харманли (1.5 млн.лв). По-големи трудности може да има в Сливен, където освен самата община значителни средства в банката държат и основното училище Братя Миладинови, СОУ Пейо Яворов, социалната служба, направление "Просвета" и др. Сумарно те държат в банката още над 3.5 млн. лв.

Източник: в.Капитал