© Burgas24.bg

- Проф. Дюлгерова, какъв е вашият прочит на коментарите от последните дни в руски и гръцки медии по проекта „Бургас - Александруполис"?
- През последните седмици може да се каже със сигурност, че отново в политическото, дипломатическото и медийното пространство попаднаха трите ключови проекта, които обвързват България с руските енергийни диверсификации. Става дума за газопровода „Южен поток", за АЕЦ „Белене" и за нефтопровода „Бургас - Александруполис". За разлика от първите два проекта, които присъстват много активно в българската преса и в изявленията на политици и дипломати, то „Бургас - Александруполис" именно в българското публично пространство през последните седмици отсъства. За сметка на това, този нефтопровод е една от основните теми за обсъждане в другите два участника в проекта - Русия и Гърция. Веднага се задава въпросът - защо; защо в България се мълчи, а на другите две места много активно се говори? Защото във формирането на българската енергийна политика присъства елементът непредсказуемост и външен натиск във всяка една посока, която е обвързана с енергийните проекти, в които България е включена от няколко години. За пореден път в българското политическо пространство водещи институции дават доста необосновани и взаимноизключващи се изявления, които се отнасят до газопровода „Южен поток", до АЕЦ „Белене", а „Бургас - Александруполис" се подминава с мълчание. Едва ли обаче има някакво значение дали ще коментираме и трите проекта, или само един, защото българската позиция продължава да бъде неадекватна, разнопосочна и чувствителна на външен натиск. Дали това ще бъде от страна на представители на Съединените американски щати, от Турция или от някой еврокомисар, като цяло няма значение. Очертава се една картина на лутане и на голямо желание от страна на българските политици да бъдат похвалени от някоя от тези държави или международни институции, но не и да бъдат лоялни съюзници в проекти, под които България се е подписала.
Практиката показва, че там, където има неустойчивост, вакуумът веднага се запълва. В случая с „Бургас - Александруполис", нестабилното звено (България) може бързо да бъде елиминирано в полза на Турция. Въпреки всичко продължавам да съм оптимист за нефтопровода „Бургас - Александруполис". Увереността ми се основава на обстоятелството, че напредването на турския аналог „Самсунг-Джейхан" е активна част от политическата и дипломатическа риторика и дейност на Анкара, а убедителни доказателства за технологическия процес все още няма. Проектът за нефтопровода „Самсун - Джейхан" започна реално да се задвижва от есента на 2009 година. Не трябва да се забравя още един момент - финансовата и икономическа криза, която отприщи политическата и дипломатическата активност, но на практика в много голяма степен забави, а също така и постави сериозни препятствия пред процеси, обвързани с енергийната ефективност. Заявлението, че България за пореден път отлага започването на строителството на нефтопровода „Бургас - Александруполис", съм склонна да приема като пореден етап от недобре обоснованите изказвания на българските политици. Тъй като българската политическа практика, особено през последната близо година, е доказала, че има ли натиск, има и промяна на позицията, няма да се учудя след някоя и друга седмица или месец, ние да бъдем един от най-активните участници, бързащи да реализират нефтопровода „Бургас - Александруполис".

- Прави впечатление, че другите държави, като Турция, като Гърция, доста националистично защитават всичко, което правят, че е най-доброто, най-хубавото, ние сме по-склонни да се съмняваме в необходимостта от това, в което участваме. Подкрепяте ли твърдение, че изграждането на нефтопровода не е от голямо значение за Бургас и региона?
- Аз имам една постоянна позиция, която защитавам и тя е следната: България не трябва да се отказва от нито един проект, в който е включена. За пореден път се доказа, че както на Балканите, така и в глобален план, енергийните диверсификации определят и стратегическото ситуиране на всяка една страна, в случая на Балканите. Всеки един отказ, забавяне или колебание от страна на България в тези проекти, които нито за миг да не забравяме, че са европейски, създава един вакуум, в който много бързо може да бъдем елиминирани - в случая давам пример с Турция. Турция ни е конкуренция и за АЕЦ „Белене" - при неотдавнашно посещение на руския президент Дмитрий Медведев в Анкара се пое ангажимент Русия да участва в строителството на АЕЦ в Турция. В София продължават колебанията и взаимноизключващата се риторика, в която присъства търсене на сигурен инвеститор, американски обещания за инвестиции... Всичко това е доказателство за нарастващото съперничество между енергийните лобита на регионалните и глобалните играчи в Черноморския регион. Те очертават и стратегическата схема на противопоставяне в най-актуалната сфера на съвременния свят - енергийната, в триъгълника Русия-САЩ- Европейския съюз. Самият факт, че политическите изявления на българските министри, депутати или политици се правят след посещение в чужбина, или след изказване на американски посланик или руски министър, дават основание да се мисли, че в България все още продължават да се развиват два процеса. Единият - административното и финансовото позициране на управляващата партия, и вторият - засилващото се съперничество между стратегическите съюзници/съперници - САЩ и Русия. България освен външна граница на ЕС, е и безалтернативен транзитен коридор за стратегическия важния газопровод „Южен поток". Проектът за АЕЦ „Белене" също е въпрос на време да бъде реализиран. Некоординираните и не винаги некомпетентни изказвания на българските институции са своеобразна гаранция за непостигнат консенсус не толкова в София, колкото в енергийния триъгълник Брюксел-Москва-Вашингтон и техните производни в Черноморския регион.
В нефтопровода „Бургас - Александруполис", както и в другите два енергийни проекта, политиката надделява. Политика, която за голямо съжаление в рамките на България повече е конюнктурна, отколкото със стратегическа ориентация. Едва ли екологичната оценка е препятствие за строителството на този нефтопровод. Досега такава е правена не един път. Мисля, че отлагането не може да бъде безкрайно, така че резултат вероятно ще има в близките месеци.

- Има ли някакъв положителен пример в последните години от реализация на подобен проект в световен мащаб?
- Ако се погледнат в този аспект процесите в Черноморския регион, може да се каже, че последният реализиран нефтопровод е „Баку - Тбилиси - Джейхан". Склонна съм да разглеждам неговата реализация повече в политическия му контекст, отколкото в неговата енергийна ефективност. Доказателство е фактът, че аварията, която се случи по трасето, беше няколко дни преди кавказкия конфликт от 2008 година, което даде възможност за разнообразни спекулации. През последните години всичко, което е обвързано с нефтопроводи, както и с газови диверсификации, е повече в сферата на политическите конфигурации и тяхното ситуиране в конюнктурните и стратегически игри, които играят ключови държави в този регион като Русия, страните от ЕС и САЩ, отколкото с тяхната енергийна ефективност от реализацията на съответния проект. Последната новина, която беше произведена преди няколко дни в Техеран, бе свързана с подписването на ядреното споразумение между Турция, Иран и Бразилия. Това дава основания за пореден път да се оттърсим от регионалния провинциализъм и от утвърдения през последните две десетилетия геостратегически модел: че единствената глобална сила, извоювала правото си да присъства и да участва навсякъде, е САЩ. Русия през последните няколко години също възстанови своята многовекторна политика на различните континенти. В тази посока действа активно и Германия и особено Франция. Появата обаче на Бразилия като енергиен играч в Черноморско-Каспийския регион дава основания за много интересни идеи и сценарии. Това е поредно доказателство, че глобализацията премахва установени граници и разчупва познати схеми в най-важната сфера на международните отношения - енергийната.

- В локален аспект какво е значението на проекта „Бургас - Александруполис" за хората от региона?
- Това е разкриването на нови работни места със задължително спазване на екологията по територията на трасето. Това е и възможност за повишаване сигурността на държавата. Всяка една държава с реализиран енергиен проект, независимо дали е в областта на ядрената енергия, газа, или нефта, засилва сигурността на населението и на инфраструктурата.

Източник: Агенция "Фокус"