Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Бургас
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Бизнес
Криминални
Институции
Общество
Други
Читателски
БАН: Задължителна е пълна екологична оценка преди старт на Бургас - Александруполис
Автор: Екип Burgas24.bg 15:40 / 20.07.2009Коментари (0)1346
© Burgas24.bg
Българската академия на науките изпрати няколко доклада-становищa от различните институти в академията до Община Бургас във връзка с проекта за петролопровода Бургас - Александруполис. В тях се казва, че задължително трябва да се направят пълни екологични оценки, както и оценки на риска и икономически анализ. Публикуваме целия доклад от социологическия институт:

СТАНОВИЩЕ НА ИНСТИТУТА ПО СОЦИОЛОГИЯ КЪМ БАН

ОТНОСНО: Необходимостта и възможностите за извършване на социологическа оценка на петролопровода Бургас - Александруполис

1. Цел и задачи на доклада.
Подготовката на социологическа оценка за нефтопровода Бургас - Александруполис, е специфичен тип изследователска задача, чието изпълнение изисква поне следните условия: да са известни не само основните инженерно-технически параметри на самия проект, но и непосредствените последствия, които те пораждат (например, земи, които ще бъдат отчуждени, условия на отчуждаването, мащаб и структура на засегнатите от процеса и т.н.); да е започнала работата по другите видове оценки (от другите науки, участващи в оценката), да са предоставени съответните ресурси и да е извършена огромна подготвителна работа, включително и съвместно с изследователи от другите науки. Тъй като нито едно от тези условия не съществува, то не е възможно да се пристъпи и към социологически изследвания и анализи по оценката.


Ето защо целта на представеният тук доклад не е да се прави (социологическа) оценка на нефтопровода, а да се очертае необходимостта от такава оценка и основните дименсии на социологическата интервенция при подобен тип изследвания.

За постигането на тази цел работната група си постави следните две задачи:

а) да се очертаят онези проблеми (проблемни полета), възникващи при строителството и експлоатацията на нефтопровода, които може да се „обхванат" чрез социологически изследвания и анализ;

б) да се очертае приносът, който социологическият анализ (като елемент на обща мултидисциплинарна оценка на нефтопровода) би могъл да направи за оценка на проекта, за подобряване реализацията му и експлоатацията на съоръженията.

2. За необходимостта от социологически изследвания при подобни проекти: основни проблеми, които са предмет на социологическия анализ.
Споразумението между 3 правителства за сътрудничество в строителството и експлоатацията на петролопровода Бургас - Александруполис е политическо решение на „високо" геополитическо ниво. Затова не е безинтересно, нито маловажно, да се провери комплексът от връзки и взаимодействия на проекта с други интереси на други нива: социални, икономически, екологични, регионални, политически, както и наличието на евентуални дебаланси и противоречия. Последните могат да генерират сериозни, трудно управляеми рискове на различни равнища, ако не са овладени технологиите за тяхното анализиране и контрол.


Основните „социологически" проблеми, които възникват при такива проекти, т.е. проблеми, които главно и дори само социологията би могла да изследва, произтичат от сложните и трудно забележими връзки между комплекса от дейности, който наричаме „проект" (строителство, експлоатация на съоръженията, възникващи рискове, щети от рисковете и начини за разпределение и отстраняване на щетите), от една страна и от друга - т.нар. „заинтересовани страни". Известно е, че терминът „заинтересовани страни" не носи политическия и икономическия смисъл на формални и преки участници в проекта, а означава различни групи (формални и неформални) на местно, регионално, национално или друго ниво, които имат (може да идентифицират) някакъв собствен интерес в проекта. Такива са например, местни общности и техни субгрупи, социални групи, граждански организации, различни институции и т.н. Тези групи образуват огромна „социална периферия" на проекта в смисъл, че не участват пряко и формално в него, но изпитват и оказват влияние върху него. Накратко казано, става дума за „вграждането" на проекта в неговата „социална среда".

В такъв контекст изпъкват две особено важни групи проблеми:

а) Проблеми на „рационалността" на даден проект. Изследователите на рисковете посочват, че работейки в рамките на традиционните науки (а понякога и повлияни от политически интереси), експертите често пропускат два важни ресурса за подобряване на рационалността на проектите. Първо, допълнително знание, което притежават „заинтересовани страни", но не и експертите (учените). Обикновено това знание има „локален характер", притежавано е от местни общности. (Типичен пример са фармацевтичните компании, които прибягнаха до масово събиране на технологии за лекарства от местни общности). Второ, ценностите (вкл. екологични и политически), чийто носител също са заинтересованите страни. Професионалните изследователи на рисковете установяват удивителен факт - в някои случаи оценките на "лаическата публика" относно рисковете са по-добри от тези на експертите, които избягват ценностите в своята работа. Някои такива случаи вече са станали пословични и са влезли в учебниците. Най-вероятната причина за по-добрите оценки на лаическата публика е използването на локално знание и ценности при оценъчния процес. (На тази основа водещи изследователи в рисковия анализ поставят въпроса за „пост-академична" наука - учените създават ново знание съвместно с „лаическата публика").

Именно това е и основата, върху която нараства значението на социологическата интервенция в идентификация и оценки на рискове.

б) Проблеми на балансирането на интереси и конфликтния потенциал на дебалансите при даден проект.

Произтичащите от проекта разходи, изгоди, рискове и пораждани щети, както и защитата от рискове, и компенсациите за евентуални щети се разпределят по различен начин между „заинтересованите страни", някои от които често намират, че съществуващото (или предстоящо) „разпределение" ощетява техните интереси, особено ако не са имали (нямат) възможности да влияят върху него (не са били информирани или по други причини). Техните реакции в такива случаи могат да окажат съществено влияние върху проекта - при строителството, при експлоатацията на съоръжението и при разпределение на изгодите и евентуалните щети от него, като променят съществено първоначалните идеи. Нещо повече, нерядко опасенията им са наистина основателни и поради това техните виждания могат съществено да подобрят рационалността и ефективността на проекта (и обратно - пренебрегването им може да направи проекта нерационален и твърде рискован). На тази основа всеки подобен проект е наситен със значителен конфликтен потенциал, който носи допълнителни и непредвидими рискове, извън обичайните дименсии на рисковете (инженерно-технически, технологични, екологични, икономически).

Посочените проблеми възникват на всяка фаза на осъществяване на подобни проекти: проектиране, изпълнение, експлоатация, оценка на рисковете, създаване на системите за неутрализиране на рисковете (отстраняване на щетите, компенсиране на загубите).

Особено проблематични са оценките на рисковете (и тяхното разпределение), тъй като по правило представите (оценките) на експертите значително се различават от представите на „лаическата публика" (например, местните общности, екологични организации или друга заинтересована страна).

Разбира се, съществено се разминават и представите (оценките) между отделни заинтересовани страни относно: изгодите, разходите, рисковете и щетите от тях и компенсациите за тях, а също така относно „най-доброто разпределение" на целия този комплекс между заинтересованите страни.

3. Основни направления на социологическия анализ
Като централен аспект на социологическото участие в оценка на подобни проекти може да се посочи идентифицирането и информирането на достатъчно широк кръг „заинтересовани страни" (социалната периферия на проекта) и те бъдат въвлечени с цел:


а) Съдействие за решаването на проблема с „рационалността", като се приложат методи за извличане на налично локално (ендемично) знание, което експертите от другите науки може би не притежават;

б) Да се „включат в действие" ценностите на заинтересованите страни, като се подложат на ценностна преценка основни страни на проекта (независимо от това дали ще бъдат „зачетени" или не при вземането на решения);

в) Да се установят представите на различните заинтересовани (засегнати) страни относно нивото и характера на рисковете - преди всичко различията в експертните представи (оценки относно изгодите, щетите и тяхното „разпределение" между заинтересованите страни) и тези на лаическата публика (заинтересовани страни, които не участват пряко във вземането на решения относно проекта);

г) Да се сравнят тези представи, да се установят различията между тях и да се оцени мащабът на разминаванията между оценките на публиката и оценките на експертите, както и причините, пораждащи тези различия. По-конкретно, проблемът е да се установи как различните заинтересовани страни оценяват структурата и мащабите на рисковете и начина, по който е защитен техният интерес както в самия проект (реализиране и експлоатация), така и в системите за управление (неутрализиране) на рисковете, съпровождащи въвеждането на проекта в действие. Подобни изследвания изискват да се обхванат не само представите относно рисковете (евентуални щети от тях), но и представите относно предвидените системи за неутрализиране (отстраняване и компенсиране) на щетите от рисковете.

д) Да се направят преценки (сценариен анализ) относно бъдещото поведение на заинтересованите страни (при и без сбъдване на рискове) и евентуални конфликти, които може да възникнат не само поради сбъдване на рискове и понасяне на щети, но и в процеса на реализиране и експлоатация на проекта или просто поради осъзнаване, че интересите на дадена група не са добре представени в ползването на изгодите или при неутрализиране на щетите.

е) На тази основа може (дори следва) да се преценят актуалните и/или бъдещи искания на отделни заинтересовани страни по реструктуриране на съществуващата структура на риска (разпределение на изгодите и щетите) - искания, които може да променят първоначалната оценка разходи-изгоди и да се очертаят евентуални стратегии за отговори.

ж) Да се подпомогне своевременната идентификация на евентуални промени, които проектът може да предизвика в икономическото поведение и перспективи на местните общности или на външни икономически актьори, които влияят значително върху местните икономики.

з) Социологически проблем е и мониторингът на човешките субсистеми в по-общите системи за реализиране, експлоатация и - особено - за наблюдение и управление (неутрализиране) на рисковете. Тъй като в човешките субсистеми настъпват промени, които може да увеличат рисковете при експлоатацията (или да намалят капацитета за адекватна реакция при сбъдване на риск), е необходимо да се наблюдават тези промени - в кадровия потенциал и политики, качеството на човешките ресурси, квалификация и обучение, организационните структури и техния потенциал да реагират ефективно - особено при екстремални ситуации (сбъдване на рискове или отстраняване на щетите от тях).

Да подчертаем: социологическата интервенция в подобни проекти има за цел не само (даже не толкова) да предостави оценка на проекта от позициите на неговата „социална периферия", но и да даде предложения за по-добро „вграждане" на проекта в неговата социална среда чрез подобряване на връзките между комплекса „проект" и въпросната „социална периферия".

4. Методологични предимства
За подобни интервенции социологическият подход и анализ има две огромни предимства:


Първо, обхващане на широк кръг заинтересовани страни, експерти, управленски институции, граждански организации - всичко, което нарекохме „социална периферия" на проекта.

Второ, прилагане на специфични методи - напр. „изследвания с участие", които (заедно с другите традиционни методи) позволяват всички страни да бъдат въвлечени в създаването на колкото е възможно по-цялостна картина на предизвикателствата, които проектът Бургас - Александруполис поражда и възможностите за адекватни отговори. Казано с други думи, социологическата интервенция може да създаде по-жизнена връзка между проекта и неговата „социална периферия".

В заключение
Връзките и взаимодействията между комплекса „проект" и неговата „социална периферия" могат да бъдат (и обикновено са) генератор на сериозни проблеми и рискове. Съвременният анализ на рисковете показва, че именно този вид рискове се разрастват особено през последните десетилетия.


Социологическият анализ на тези връзки може да осигури по-добро вграждане на проекта в неговата социална среда и съществено да намали произтичащите рискове, като осигури по-жизнено взаимодействие между проекта и социалната му периферия.

Социологията разполага с адекватен арсенал от средства за решаването на подобни задачи. Тя предлага холистичен подход, има потенциал за синтез и генерализации, може да допринесе за една по-пълна и обща картина на проблемите. Дисциплината разполага с надеждни, приложими и ефективни методи за събиране на адекватна и достоверна информация. За конкретния случай социологическият анализ притежава надеждна методология, която от една страна може да разкрива причини за нерационалност, дефицити на знание, различия в интереси и потенциални конфликти между заинтересованите страни, и от друга - може да създаде условия за консенсусно поведение на страните. Накратко, могат да се направят опити за прилагане на модел, технология, улесняваща идентификацията и управлението на рисковете (решаване на проблемите) преди те да са възникнали.
По-конкретно, социологическият анализ може да допринесе за:


използване на знание, което може да остане неизвестно за експертите;

въвеждане на ценности при провеждане на оценката (особено важно за екологичните рискове);

по-добра идентификация на мащаба и структурата на рисковете от начинанието;

по-добри системи за управление на рисковете чрез създаване на по-добра информационна основа за идентифициране, превенция и управление на рисковете, както и за поддържането на тези системи в добро състояние;

по-добро балансиране на различаващи се тясно икономически интереси чрез диалогизиране и рационализиране на вземането на решения и предотвратяване, смекчаване и по-рационално разрешаване на евентуални конфликти;

създаване на модели, разкриващи вероятността за задълбочаване или преодоляване на противоречията при конкретно определени обстоятелства или събития.

Ето защо Институтът по социология счита, че е необходимо:

Да се направи оценка на социалните измерения на проекта;

Да се определят основните заинтересовани страни и взаимодействията помежду им;

Да се разработят социални инструменти, за да се подпомогне постигането на икономическите, техническите и социалните цели и въздействие на проекта;

Да се формулира обществена стратегия за изпълнение на проекта при условията на участие на заинтересованите страни.

В подкрепа на това мнение може да се приведат резултатите от референдума в община Поморие, на който гласуваха 60,12% от имащите право на глас избиратели. От тях 98,97% отговориха с „Не" и едва 1,03% с „Да" на въпроса: „Одобрявате ли изграждането на петролопровода Бургас - Александруполис с трасе на тръбопровода и инсталации, разположени на територията на община Поморие?".

Припомняме, че през миналата година на референдум в Бургас против съоръжението гласуваха 50 000 души, като беше регистрирана едва 27% избирателна активност. В община Созопол гласуваха 4392 избиратели. Беше отчетена 39,9% обща избирателна активност. С " Да" на изграждането на петролопровода отговориха 153 души, а с „Не" - 4 178 души. Резултатите обаче не бяха достатъчни, за да бъде преминат законовият праг от 51% и референдумите в Бургас и Созопол да бъдат признати.

Вече има сформирани Инициативни комитети срещу тръбопровода, събрани са подписки, има протести. Различни заинтересовани страни алармират за екологичните рискове, свързани с реализацията на проекта, има факти за провеждане на обществени обсъждания, без да бъде допускано свободно участие на граждани и т.н.

Следователно към момента има данни за социално напрежение, но очакванията ни са, че то тепърва ще расте и е възможно да придобие критични стойности.

Тъй като все още нито е направен ОВОС на проекта, нито има социална и икономическа оценка, нашето мнение е, че никакви инженерингови и строителни дейности по проекта не трябва да започват преди да му бъде изготвена пълна независима експертиза, включваща екологична оценка, пълна оценка на рисковете, включително социалните, както и подробен икономически анализ.

Институтът по социология декларира, че е готов - при предоставянето на финансов и времеви ресурс - да участва в интегрираната оценка на проекта за петролопровода Бургас-Александруполис.





Още по темата: общо новини по темата: 305
13.12.2017 »
06.07.2017 »
24.02.2017 »
16.02.2017 »
14.02.2017 »
13.02.2017 »
предишна страница [ 1/51 ] следващата страница






Зареждане! Моля, изчакайте ...

Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Новини от Бургас:

ИЗПРАТИ НОВИНА
« Март 2024 г. »
пон
вто
сря
чтв
пет
съб
нед
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
Виж още:
Актуални теми
Григор Димитров в турнири през 2024 година
Бюджет 2024
ТВ и шоу сезон 2023/2024 г.
Парламентарни избори 2024
Тестват новите сирени за ранно предупреждение
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в Бургас и региона.
e-mail:
Анкета
Ще почивате ли идната зима?
Да, в България
Да, в чужбина
Не
Не съм решил/а още

РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:
За контакти:

тел.: 0886 49 49 24

novini@burgas24.bg

За реклама:
Тарифи (виж)

тел.: 0887 45 24 24

office@mg24.bg

Екип
Правила
Бургазлии във facebook
RSS за новините
Статистика: